Sri Isopanishad: Mantra 9
Онези, които натрупват действия, извършвани в невежество, ще пропаднат до най - мрачните владения на невежеството. Но още по - лошо е положението на онези, които уж се занимават с развиване на знание.
~Шри Ишопанишад, Мантра Девета
За съжаление, по - голямата част от човечеството прекарва много време в културата на невежеството. Ние култивираме невежество, като служим на езика си, корема, гениталиите, и на други сетива като покорни роби. Голямо болшинство от нашата енергия отива в това лудо преследване на сетивно удоволствие. Оставаме с изтъркани нерви, огорчение, гняв, ревност, завист, алчност, омраза, самота, и объркване; ние търсим спасение в алкохол, кокаин, хероин, и безброй други легални и нелегални регулатори на съзнанието. Това е култивирането на невежеството.
Но все пак, нито Шри Ишопанишад нито някоя друга Ведическа литература препоръчва да пренебрегваме телесните нужди. Бхагавад-гита казва:
О Арджуна, ако човек яде твърде много или твърде малко, спи много или не спи достатъчно, не може да стане йоги.
~Бхагавад-гита 6:16
Също така сетивното удовлетворяване не е считано за "лошо". Сетивното удовлетворяване идва и си отива като естествено явление при сетивата. Например, човек не може да яде, без да вкусва. Смисъла е, че живот, който се върти около сетивно наслаждение, който прави сетивното наслаждение целта, е пропилян живот. Икономическото развитие е необходимо за поддържането на тялото;затова не може да бъде пренебрегнато. Но да търсим икономическо развитие, просто заради безкрайно нарастващото сетивно удоволствие е глупаво. Никакво количество сетивно удоволствие никога няма да удовлетвори личността, така че никакво количество икономическо развитие никога няма да бъде считано за "достатъчно". Ето защо хората в модерните Западни общества продължават да бъдат неудовлетворени, въпреки че са толкова икономически напреднали и по този начин имат голямо улеснение за сетивно наслаждение. Те винаги искат повече.
Ето защо хората в модерните Западни общества продължават да бъдат неудовлетворени, въпреки че са толкова икономически напреднали и имат толкова голямо улеснение за сетивно наслаждение. Те винаги искат повече. Както последния Британски икономист Е. Ф. Шумахер изтъкна:
Възможно ли е да има достатъчно? Незабавно ние попадаме на сериозно затруднение: Какво е "достатъчно"? Кой може да ни каже? Със сигурност не икономиста, който преследва "икономическото развитие" като най - високата от всички ценности и затова няма понятие за "достатъчно". Има бедни общества, които имат твърде малко; но къде е богатото общество, което казва: "Стойте! Ние имаме достатъчно"? Няма нито едно.*
Това, което е действително нужно е да разпознаем нуждата от духовното също както материалното щастие. Общество, което има голям материален просперитет, но липсва духовна цел е действително бедно общество. Тялото без душата е мъртво тяло - дори да е украсено с красиви, луксозни орнаменти.
Lectures by Jagad Guru Scientists Want to Create That Which They Don’t Understand